Зимай торбички бе, да им съсипем икономиката!
Статията, която днес си заслужи вниманието ми: The Global Power Of The Bag People. Зачитайки се се сетих за горният лаф, който се разпространяваше наскоро из БГ средите в Лондон: “Зимай торбички бе, да им съсипем икономиката!”. Ако някой не е наясно, става въпрос за двама българи на касата в лондонски супермаркет, където се раздават поголовно безплатни найлонови торбички.
Предполагам, че проблемът с хвърчащите торбички Tesco, Asda…е до болка познат на всички мои съграждани и мен самата още не могат да ме накарат да си платя за няколко платнени чанти в магазина. Имам си много оправдателни причини: пластмасовите ми вършат чудесна работа за рециклиране на останалия ми боклук. (Какава будна съвест). Освен това до такава степен съм свикнала с торбичките на касата, че никой не може да ме накара да си нося такива от вкъщи 
. Мога да изкарам тук поне още десетина оправдателни причини и най-голямата ще бъде: защо пък аз да НЕ правя нещо, което се прави от всички останали
Май е време да се върна на горната статия и да я подкарам от средата, където се мъдри думата: Bugaria, което ме принуди да се зачета на първо време. В България имало инициативна група, която последвала примера на Claire Morsman, жената с платнените чанти. Някак си все още не мога да повярвам!
Та какво е направила Клер: един ден се взела в ръце и решила да отърве кавартала си от отвратителните летящи найлонки. Простичката й идея се състояла в следното: ушиване на пазарски чанти от ненужни материали като пердета, покривки и т.н. и раздаването им на гражданите в замяна на техните найлонови торбички. Инициативата й получила моментално световен отзвук, в това число и в Бълагия 
На изключително популярния сайт на Клер www.morsbags.com има и изключително проста схема, според която всеки би могъл да се справи за 15 минути със задачата за спасението на планетата от задушаващите ни торбички.
Друг важен момент от процеса е раздаването на така изготвените чанти на стратегически пунктове: пред супермакети, по пазарните улици и пр., където всеки един на драго сърце се разделял с найлонката. Освен с безплатния подарък, хората оставали и с приятното чувство от факта, че са сторили нещо добро.
Майки, пенсионери, затворници, ученици постоянно се присъединяват към инициативата на Клер, която сега се е насочила към превземането на Щатите. В много стрaни по света пластмасовата торбичка вече е натирена от магазините, постоянно нараства броят на т.нар. pods, или както ние си ги знаем кръжоци по ръкоделие, където до момента са ушити 27000 Morsbags. Цифрата изглежда малка, но според статистиката е равностойна на 13,8 милиона найлонки!
Дали в България наистина има такива pods, не знам, но ми стана приятно, че старната ми се свързва с нещо положително. А какъв е отзвукът на тая инициатива наистина, ще разбера веднага: започвам да си разпращам статията насам - натам, катото начало: svejo,net, пък да видим колко ще гласуват за нея и колко наистина са съвестни българите …вече ме обзеха съмнения, че те хората си имат къде къде по-важни проблеми 
If you enjoyed this post, make sure you subscribe to my RSS feed!
Не знам, при мен се е случвало и за 24ч след промяната в бройката на backlinks: точно тези тук: link:http://yoursite.com. (не ...
:) имаш фенове.
Ако има ъпдейт скоро, кога може да бъде ако последната му дата за отчитане на информацията по ...
Loading ...
Pingback by Зимай торбички бе, да им съсипем икономиката! | БГ Тип on 19 September 2008:
[...] да пусна и тук статията от другия ми блог, пък ако ще да ме наказва Г… Статията, която днес си [...]
Comment by БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ on 19 September 2008:
Има някаква странна градация в отношението на българина към нещата за еднократна употреба и в частност към найлоновите(пластмасови) пликове.
Ако проследим хронологично как са нещата,няма как да не забележим,че от едната крайност сме стигнали до другата.В недалечното минало,преди има-няма 20 години,имаше дефицит на стоки от всякакво естество,включително и на найлонки.Много хора все още си спомнят с необяснима носталгия за времето на мрежичките,плетените торбички и други подобни “аксесоари”.
Найлонките бяха от дебел найлон,полупрозрачен,със сив или жълтеникак нюанс и ужасна миризма.В магазините ги шиткаха по 5 или 10 стотинки.По-късно дефицитът отмина и се появиха по-фините пликчета от пластмаса ( шушляците).В началото магазинерите ги продаваха и покрай хляба и доматите,заработваха по някой друг лев и от търговия с амбалаж.После се изучиха,че всъщност,като дават торбите безплатно,спестяват неудобството на купувача да се чусди как да си прибере стоката и така си вдигнаха оборота.Последното е логично,по този начин се прави бизнес,но.Както винаги в България има едно голямо,НО.
Стремежът към угодничество,спрямо клиента започва да минава всякакви разумни граници.В последните,около две години,постоянно ми се случва,като отида си купя малко кафе и кутия цигари,да ми ги набутват в плик и то голям.Обикновено отказвам,когато пазарувам малко,но един ден магазинерката ми се скара,че трябва да ми ги сложи в плик,понеже така са и наредили собствениците-на всеки клиент ПЛАСТМАСОВ ПЛИК.
След това се чудим защо дърветата в кварталите са,като елхички.
Решението на проблема е просто.В Пловдив забраниха пластмасовите торби и има изискване към магазините да подсигуряват от тези алтернативните-на растителна основа,защото се разграждали.
В Щатите по традиция слагат стоките в хартиени.
Стана дума не много отдавна по тази тема и някой спомена,че хартиените са неудобни,друг каза,че хартията се прави от дървета и т.н.
Въпрос на нагласа е и на отношение.Явно няма да се научим да не хвърляме,където дойде,но поне можем да оставим природата да се погрижи за разградимите ни отпадъци.
Comment by Д.Н. on 20 September 2008:
Това с найлоновите торбички не го намирам като сериозен проблем. Не и толкова сериозен, колкото ти го изкарваш в статията ти. За да хората пазаруват с плетени торби трябват пари, с които да се купят. Не е много, но пък не е и като да е еднократен разход, защото тези торби не са толкова издръжливи, колкото найлоновите и следователно няма да е същият ефект. Също така – тези найлонови торбички ги използвам като покривало на кофата за боклук. С други думи – с тях си изхвърлям боклука. Кой е казал, че те са само за купуване на хранителни и други продукти?! :) За финал да споделя, че ги ползвам и като се отиде на екскурзия. Да, от една страна изглежда селско, но от друга страна е ОК ако е в куфар Плюс това, като се ходи на ексурзия човек не е нужно да прави впечатление с вида на торбите.
Comment by QUEEN7 on 20 September 2008:
Чудесна идея
Comment by Vas on 20 September 2008:
@Д.Н. Съмнявам се найлоновите ти торбички да са по-здрави от платнени (или кажи от къде ги взимаш:)), плюс това че не плащаш за найлоновите не означава, че са безплатни - някой ги плаща, не ги берат от дърветата. А това, си изхвърляш боклука с найлоновите торбички е много мило
,но нали се сещаш, че боклука ти не отива в завод за рециклиране, а на сметището, т.е. в природата и ще останат там няколкостотин години, което е и основния проблем на тези торбички.
Comment by Vanya on 20 September 2008:
За това колко е сериозен проблемът с пластмасовите торбички тук> Все пак 13 МИЛИАРДА раздадени торбички за 1 година само в UK ми прилича на катастрофа, не на проблем. А горната идея не е моя, просто ме хвана срам от от собствената ми безотговорност!
Comment by avtorentacar on 21 September 2008:
Относно проблема с найлоновите торбички знам, че наистина е много голям. Първият град в България в който се искаше забрана на използване на торбичките е Кюстендил. Не знам само приели ли са забраната …
Comment by Vanya on 22 September 2008:
Здравей, avtorentacar! Горният ти коментар не би могъл да ти помогне за състезанието, затова ще те посъветвам следващия път да използваш името си на моя блог или ще отидеш в спама